.

Russian Orthodox Mission Society of st. Serapion Kozheozersky

.
Русский
ru
Azərbaycan dili
az
Gjuha shqipe
sq
English
en
العربية
ar
հայերեն
hy
Afrikaans
af
bg
Cymraeg
cy
Magyar nyelv
hu
Việt ngữ
vi
Ελληνικά
el
ქართული ენა
ka
Dansk
da
עִבְרִית
he
Bahasa Indonesia
id
Español
es
Íslenska
is
Gaeilge
ga
italiano
it
Қазақша
kk
Gĩgĩkũyũ
ki
中文
zh
한국어, 조선말
ko
Κurdî
ku
Кыргыз тили
ky
Latviešu
lv
Lietuvių kalba
lt
Македонски
mk
Bahasa Melayu
ms
Malti
mt
Монгол хэл
mn
Deutsch
de
Nederlands
nl
Norsk
no
język polski
pl
Português
pt
Limba română
ro
Cebuano
ceb
Српски
sr
slovenčina
sk
kiswahili
sw
Tagalog
tl
Тоҷикӣ
tg
ภาษาไทย
th
Тыва дыл
tyv
Türkçe
tr
اردو
ur
Ўзбекча
uz
فارسی
fa
suomi
fi
Français
fr
हिन्दी
hi
Hrvatski jezik
hr
Český jazyk
cs
Svenska
sv
eesti keel
et
日本語
ja

Реквизиты для пожертвований:

41001409981867

Как да четем Евангелието и светите отци

Св. Игнатий Брянчанинов


Как да четем Евангелието

Когато четеш Евангелието, не търси наслада, не търси възторзи, не търси блестящи мисли - търси да видиш непогрешимата и свята Истина.

Не се задоволявай само с едно безплодно четене на Евангелието; старай се да изпълняваш заповяданото в него, чети го с делата си. Това е книгата на живота и трябва да я четем с живота си.

Не мисли, че без особена причина най-свещената от всички книги, Четириевангелието, започва от Матея и свършва с Евангелието според Иоана. Матей ни учи повече как да изпълняваме волята Божия и неговите наставления са подходящи за начеващия Божия път; Иоан пък излага начина, по който Бог се съединява с човека, обновен чрез заповедите, което е достъпно единствено за преуспелите в пътя Божий.

Когато разтваряш да четеш тая книга, светото Евангелие, спомни си, че тя ще реши твоята вечна участ. Според нея ще бъдем ние съдени и, в зависимост от това какви сме били тук на земята спрямо нея, ще ни бъде присъдено или вечно блаженство, или вечно наказание (Иоан. 12:48).

Бог е открил волята Си на нищожната прашинка - човека! Книгата, в която е изложена тази велика и всесвета воля, е в твоите ръце. Ти можеш да приемеш, можеш и да отхвърлиш волята на твоя Създател и Спасител в зависимост от личния си избор. Твоят вечен живот и твояа вечна смърт са в твоите ръце - размисли тогава колко внимателен и благоразумен трябва да бъдеш. Не си играй с вечната си участ!

Моли се със съкрушен дух на Господа да отвори очите ти, за да видиш скритите в Неговия закон чудеса (Пс. 118:18); този закон е Евангелието. Отворят ли се очите, тогава се вижда чудното изцеление на душата от греха, което Словото Божие извършва. Изцеляването на телесните недъзи е било само доказателство за изцеляването на душата, доказателство за плътски люде, за умове, заслепени от външните възприятия (Лука 5:24).

Чети Евангелието с крайно благоговение и внимание. Не считай нищо в него за маловажно и заслужаващо да бъде разгледано набързо. Всяка негова чертица изпуща лъч на живот. Пренебрегването на живота е смърт.

Когато четеш за прокажените, разслабените, слепите, хромите, бесноватите, които Господ изцелил, мисли, че и твоята душа, покрита от многото различни рани на греха, намираща се в плен при демоните, е подобна на тия болни. Учи се на вяра от Евангелието, че Господ, Който е изцелил тези хора, ще изцели и тебе, ако усърдно Го умоляваш за своето изцеление.

Придобий такова разположение на душата, за да станеш способен да получиш изцеление. Способни са да го получат ония, които осъзнават своята греховност и са решени да я изоставят (Иоан. 9:39, 41). За горделивия праведник, т.е. грешника, който не вижда греховността си, Спасителят е ненужен, безполезен (Мат. 9:13).

Да виждаш греховете си, да виждаш падението, в което лежи целият човешки род, е особен дар Божий. Измоли за себе си тоя дар и тогава книгата на небесния Лекар - Евангелието, ще стане за тебе по-разбираема.

Потруди се Евангелието да бъде усвоено от твоя ум и сърце, твоят ум, тъй да се каже, да плава в него, да живее в него - тогава и постъпките ти лесно ще станат евангелски. Това можеш да постигнеш с непрестанно благоговейно четене и изучаване на Евангелието.

Преподобни Пахомий Велики, един от най-прочутите древни св. отци, знаел наизуст светото Евангелие и по откровение от Бога вменявал на учениците си в неизменен дълг неговото научаване. По такъв начин Евангелието било техен спътник навсякъде и постоянно ги ръководело*. И сега какво пречи на християнските възпитатели да украсят паметта на невинното дете с Евангелието, вместо да я затлачват с изучаване на Езоповите басни и други нищожни съчинения?

[* Житие на Пахомий Велики. Vies des PПres des dОserts d’Orient par le R. P. Michel-Ange-Manin. Евангелието знаел наизуст и св. Тихон Воронежки.]

Какво щастие, какво богатство - да притежаваш Евангелието в паметта си! Не е възможно да се предвидят обратите и бедствията, които могат да ни сполетят в течение на земния ни живот. Евангелието, принадлежащо на паметта, се чете от слепеца, съпътствува заключеника в тъмницата, беседва със земеделеца на нивата, оросявана от потта му, наставлява съдията по време на самото съдопроизводство, ръководи търговеца на тържището, весели болния по време на изнурително безсъние и тежка самота.


Не дръзвай сам да тълкуваш Евангелието и останалите книги на Свещеното Писание. Писанието, изречено от светите пророци и апостоли, не е изречено произволно, но по внушение на Светия Дух (II Петр. 1:21). Нима не е безумство да го тълкуваш произволно?

Светият Дух, изрекъл чрез пророците и апостолите словото Божие, го е изтълкувал чрез светите отци. И словото Божие, и неговото тълкуване - това е дар на Светия Дух. Едно единствено тълкуване приема светата Православна Църква! Това единствено тълкуване приемат и истинските й чеда!

Който обяснява Евангелието и цялото Писание произволно, той чрез самото това отхвърля неговото разтълкуване от светите отци, от Светия Дух. Който отхвърля тълкуването на Писанието от Светия Дух, той, извън всяко съмнение, отхвърля и самото Свещено Писание.

И словото Божие, словото на спасението, за дръзките си тълковници става смъртоносен дъх за смърт, двуостър меч, с който те сами себе си заколват за вечна погибел (II Петр. 3:16; II Кор. 2:15-16). С него са се убили навеки Арий, Несторий, Евтихий и останалите еретици, изпаднали в богохулство чрез произволното и дръзко тълкуване на Писанието.

"Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово", казва Господ (Ис. 66:2). Такъв бъди спрямо Евангелието и присъствуващия в него Господ.

Остави греховния живот, остави земните пристрастия и наслади, отречи се от душата си - тогава за тебе ще стане достъпно и разбираемо Евангелието.

"Който мрази душата си на тоя свят, - е казал Господ на душата, за която поради падението грехолюбието е станало сякаш природа и живот - ще я запази за вечен живот" (Иоан. 12:25). За обичащия душата си, за оногова, който не се решава на себеотрицание, Евангелието е затворено - той чете буквата, ала словото на живот, което е Дух, остава за него зад непроницаема завеса.

Когато Господ бил на земята в пресвята плът, мнозина Го виждали и едновременно с това, не Го виждали. Каква полза от това да гледа човек с телесните си очи, каквито имат и животните, а да не вижда нищо с очите на душата си, с ума и сърцето си? И сега мнозина всеки ден четат Евангелието и същевременно никога не са го чели и изобщо не го познават.

Евангелието, е казал един преподобен пустинник, се чете с чист ум; разбира се според мярата, в която се изпълняват заповедите му на дело. Но не е възможно със собствени усилия да постигнем точно и пълно разкриване на Евангелието - това е дар от Христа [Преп. Марк Подвижник, За духовния закон, § 32. – Доброт. ч. I.].

Когато Дух Светий се всели в истинския и верен Свой служител, Той го прави и съвършен читател, и истински изпълнител на Евангелието.

Евангелието изобразява качествата на новия човек, който е "Господ от небето" (I Кор. 15:47). Този нов човек е Бог по естество. Своето свято племе от човеци, вярващи в Него и преобразили се според Него, Той прави богове по благодат.

Вие, които се въргаляте в смрадното и мръсно блато на греховете и намирате в него наслада! Вдигнете главите си, погледнете към чистото небе - там е мястото ви! Бог ви дава достойнството на богове; като отхвърляте това достойнство, вие си избирате наместо него друго - достойнството на животните, и то на най-нечистите от тях. Опомнете се! Оставете зловонното блато; очистете се чрез изповед на греховете си; умийте се със сълзи на разкаяние; украсете се със сълзи на умиление; подигнете се от земята; възкачете се на небето - там ще ви въздигне Евангелието. "Докле имате светлината" - Евангелието, в което е скрит Христос, - "вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" - на Христа (Иоан. 12:36).




Как да четем светите отци

Разговорите и човешкото обкръжение много въздействуват върху човека. От разговорите и познанството с учения човек ние придобиваме много сведения, с поета - много възвишени мисли и чувства, с пътешественика - много познания за страни, нрави и народни обичаи. Очевидно е, че чрез беседата и познанството със светците ние придобиваме святост. "Със святия свят ще станеш и с невинния човек невинен ще станеш, и с избрания избран ще бъдеш" (Пс. 17:26-27, по слав. текст).

Още сега, през краткия си земен живот, който Писанието не е назовало дори живот, а странствуване, запознай се със светците. Искаш ли на небето да принадлежиш към тяхното общество, искаш ли да станеш участник в тяхното блаженство? Още сега встъпи в общение с тях. Когато излезеш от хижата на тялото, те ще те приемат при себе си като свой познат, като свой приятел (Лука 16:9).

Няма по-близко познанство, няма по-тясна връзка от връзката чрез единство на мислите, единство на чувствата, единство на целите (I Кор. 1:10).

Където има единомислие, там непременно е и единодушието, там непременно има и една цел, и еднакъв успех в постигане на целта.

Усвой в себе си мислите и духа на светите отци, като четеш техните писания. Светите отци са постигнали целта - спасението. И ти ще постигнеш тая цел по естествения ход на нещата. Като единомислен и единодушен със светите отци ще се спасиш и ти.

Небето е приело в блажените си недра светите отци. С това е засвидетелствувало, че мислите, чувствата и деянията на светите отци са му благоугодни. Светите отци са изложили своите мисли, своето сърце, начина си на постъпване в своите писания. Тогава колко сигурно е това ръководство към небето, засвидетелствувано от самото небе - светоотеческите писания!

Писанията на светите отци са изцяло съставени по внушение или под влиянието на Светия Дух. Чудно съгласие има у тях, чудно помазание! Който се ръководи от тях, без всяко съмнение има за ръководител Светия Дух.

Всички води на земята се вливат в океана и навярно океанът е начало на всички земни води. Всички светоотечески писания се съединяват в Евангелието; всички клонят към това, да ни научат точно да изпълняваме заповедите на нашия Господ Иисус Христос; начало и край на всички тях е светото Евангелие.

Светите отци ни учат как да пристъпваме към Евангелието, как да го четем, как правилно да го разбираме, кое спомага и кое пречи да го разбираме. Затова отначало повече се занимавай с четене на светите отци; а когато те те научат да четеш Евангелието, тогава чети предимно Евангелието.

Гледай да не помислиш, че ти е достатъчно да четеш само Евангелието, без да четеш светите отци! Това е горда, опасна мисъл. По-добре до Евангелието да те доведат светите отци, като свое възлюбено дете, получило предварително възпитание и образование с помощта на техните писания.

Мнозина, всички, които безумно и надменно са отхвърлили светите отци и са пристъпили със сляпа дързост, с нечист ум и сърце направо към Евангелието, са паднали в гибелна заблуда. Тях Евангелието ги е отхвърлило - то допуска при себе си единствено смирените.

Четенето на светоотеческите писания е баща и цар на всички добродетели. От четенето на светоотеческите писания се научаваме истински да разбираме Свещеното Писание, научаваме се на правилна вяра, на живот според евангелските заповеди, на онова дълбоко уважение, което сме длъжни да имаме към евангелските заповеди, с една дума - на спасение и християнско съвършенство.

Четенето на светоотеческите писания, при оскъдняване на духоносните наставници, е станало главен ръководител за желаещите да се спасят и дори да постигнат християнско съвършенство (Преп. Нил Сорски, Правила).

Книгите на светите отци, по израза на едного от тях, са подобни на огледало - ако се оглежда в тях внимателно и често, душата може да види всички свои недостатъци.

И пак - тези книги са подобни на богата сбирка от лечебни средства; в тях душата може да намери за всеки свой недъг спасително лекарство.

Свети Епифаний Кипърски е казал: "Дори един поглед към свещените книги подтиква към благочестив живот" (Азбучен патерик).

Четенето на светите отци трябва да бъде усърдно, внимателно и постоянно - нашият невидим враг, който мрази гласа на утвърждаване (Притч. 11:15 по слав. текст: „Лукавый злодействуетъ, егда сочетавается съ праведнымъ: ненавидитъ же гласа утвержденiя"), мрази особено когато този глас идва от светите отци. Този глас изобличава козните на нашия враг, неговото лукавство, открива неговите мрежи, начина му на действие, затова и въстава врагът против четенето на свeтите отци чрез различни горди и хулни помисли, старае се да тласне подвижника към суетни занимания, за да го отвлече от спасителното четене, бори го с униние, скука и лесно забравяне. От тая бран против четенето на светите отци трябва да направим извод колко е спасително за нас оръжието, което врагът ни тъй ненавижда и упорито се старае да го изтръгне из ръцете ни.

Всеки да си избере светоотеческо четиво, съответствуващо на начина му на живот. Отшелникът да чете отците, писали за безмълвието; живеещият в общежитие монах - отците, писали наставления за монашеското общежитие; живеещият в света християнин - светите отци, чиито творения съдържат поучения за християните въобще. Който и да си, в каквото и звание да си, черпи обилно наставление от светоотеческите писания!

Непременно е нужно четене, съответствуващо на начина на живот. Иначе ще се изпълняш с мисли, макар и святи, които обаче остават неизпълнени на дело и възбуждат безплодната дейност единствено на въображението и желанията. Делата на благочестие, които подобават на твоя начин на живот, ще се изплъзват от ръцете ти. И не стига дето ще станеш безплоден мечтател, но твоите мисли ще се намират в непрестанно противоречие с кръга ти от дейности и непременно ще пораждат в сърцето ти смущение, а в поведението - неопределеност, - тягостни и вредни и за тебе, и за ближните ти. При неправилно четене на Свещеното Писание и на светите отци лесно може да се отклониш от спасителния път в непроходими дебри и дълбоки пропасти, което е и станало с мнозина. Амин.

Из "Духовни съчинения", том първи "Аскетически опити"

ruРусский
azАзербайджанский
sqАлбанский
enАнглийский
arАрабский
hyАрмянский
afАфрикаанс
bg
cyВаллийский
huВенгерский
viВьетнамский
elГреческий
kaГрузинский
daДатский
heИврит
idИндонезийский
esИспанский
isИсландский
gaИрландский
itИтальянский
kkКазахский
kiКикуйю
zhКитайский
koКорейский
kuКурдский
kyКыргызский
lvЛатышский
ltЛитовский
mkМакедонский
msМалайский
mtМальтийский
mnМонгольский
deНемецкий
nlНидерландский
noНорвежский
plПольский
ptПортугальский
roРумынский
cebСебуано
srСербский
skСловацкий
swСуахили
tlТагальский язык
tgТаджикский
thТайский
tyvТувинский
trТурецкий
urУрду
uzУзбекский
faФарси
fiФинский
frФранцузский
hiХинди
hrХорватский
csЧешский
svШведский
etЭстонский
jaЯпонский



© Russian Orthodox Mission Society of st. Serapion Kozheozersky
write us